„ДЕЦАТА СПЯТ” („ДЕТИ СПЯТ”)
Иван Манолов Димитров (1961-2005 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Валентина Бондаренко
Иван Манолов
ДЕЦАТА СПЯТ
Какво сияние – децата спят –
икони светли в тази вечер сива,
която пред очите ни изтрива
в студа навън премръзналия град.
Прането вкочанясало виси
върху телта и остър вятър бръсне
притичващите минувачи късни,
додето хванат някое такси.
И сякаш бесни демони въртят
харманите на зимата жестока.
Случайно ли снегът прекъсна тока,
или почувства, че децата спят.
Сега стоим без филм и новини.
Самата тишина ни ужасява.
Не е ли мракът някаква забрава
за дребните провали и вини.
На любовта за бавния разпад,
за яростта в душите наранени.
Гася свещта... И се притискаш в мене,
преди да кажа, че децата спят.
Иван Манолов
ДЕТИ СПЯТ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валентина Бондаренко)
Сияние какое – дети спят!
Светлы иконы в сумерках вечерних.
А за окном уже вот-вот исчезнет
Мой город, где бушует снегопад.
Белье окоченелое висит.
Безжалостно свирепый ветер бреет
Прохожих, что пытаются скорее
Запрыгнуть в одинокое такси.
То демоны безумные летят
На карусели замети отчаянной?
И провода оборваны – случайно
Иль потому, что наши дети спят?
Теперь без новостей и без кино
Сидим вдвоем, и тишина пугает.
Во мраке жизнь течет совсем другая,
И давит боль, забытая давно.
Любви незамечаемый распад –
Расплата за жестокость и за жалость…
Гашу свечу… И ты ко мне прижалась,
Чтобы сказать о том, что дети спят.